Коментар от Татяна Ваксберг: Мутренските войни никога не свършват с едно

 Коментар от Татяна Ваксберг: Мутренските войни в никакъв случай не свършват с едно или две покушения. Това е една от главните поучения от 1990-те години, когато стрелбите по улиците на София бяха надали не всекидневие, а дребното задържани мутри упорстваха да ги срещнат с прокурор, вместо с юрист. Причината да припомняме тази поука е възкръсналото безпокойство, че мутренските войни се завръщат. Вижте вчерашното ликвидиране на предприемача от Велико Търново Петър Христов, по който бяха изстреляни осем патрона. В 10 часа сутринта. На многолюден бул.. Или пък вижте случая с данъчния чиновник Иво Стаменов, който преди три седмици пострада от фронтална пукотевица. Две вести, които постоянно се разясняват с неоснователната имитация, че изстрелите не са засегнали никого другиго - макар оживените места, на които са осъществени покушенията. Защо тази имитация е неоснователна ли? Ами тъй като явно става дума за професионални убийци. Това също е белег на 1990-те, които запомнихме в това число и със стрелби посред претъпкани заведения. За кого е предопределен този кървясъл сигнал? Може да се спори дали мутренските времена се завръщат или просто в никакъв случай не са си отивали. Но тук ще дадем приоритет на думата “завръщане ”. Не че в последните години няма поръчкови убийства - има, несъмнено. Но те не се правиха с тази ослепителна сценичност, която видяхме при последните два случая в София. Варненският предприемач Борислав Манджуков и Веселин Стоименов от ВИС-2, убити надлежно през 2014 и 2016 година, са били причакани в безлюдните входове на софийските им кооперации; през 2015 шефката на кабинета на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова бе убита пред гаража си, без в близост да има очевидци; през 2016 притежателят на фешън къща „ Агресия " Александър Антов беше погубен в гората до Бистрица, а през лятото на 2017 дупнишкият предприемач Данаил Божилов бе погубен в пловдивски парк. Това са по-ярките закононарушения от последните пет години. И при всички тях липсва този ексхибиционистки обсег, който явно е бил част от последната софийска поръчка. Не е било задоволително Петър Христов да бъде погубен - нужно е било да се показва смелост. И да се насочи посланието, че както и да се извърши, закононарушението ще остане безнаказано. Сигнал, който е предопределен за живите. Въпросът е за кои тъкмо.  Татяна Ваксберг Татяна Ваксберг Какво се знае за Христов По данни на всички централни медии, без една, Петър Христов е непосредствен до ГЕРБ и през 1990-те години е бил обвързван с групировката СИК - среда, от която произлиза и самият министър председател Борисов. Имал е тесни връзки както с хората, които са останали в подземния свят, по този начин и с тези, които към този момент са се заели с държавни каузи. “24 часа ” и Нова телевизия настояват също така, че в края на 2009 Петър Христов е завел при министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов един от хората, които свидетелстват против “Наглите ” - някогашния пандизчия Валентин Михайлов-Ихтиманския. Самият Цветанов пък е избиран за народен представител от региона на Велико Търново - града, в който е концентриран целият хетерогенен бизнес на Петър Христов. Именно той е и един от главните донори за акциите на ГЕРБ още от 2007 година. Подозрително мълчание Повечето от тези информации бяха напълно изключени от централните вести на публичната телевизия Българска национална телевизия, която в последните седмици даде няколко мотива да се допусна, че медията е пленена от ръководещия политически хайлайф. ГЕРБ не желае да се приказва за това, което е явно за всички: че демонстративното ликвидиране на предприемача може да е и сигнален сигнал към водещата политическа мощ в България. Сигнал, който е двойно по-звучен поради започващото европредседателство. И двойно по-опасен поради това, че наподобява повече на сигнал за начало, в сравнение с финален акомпанимент.
Виж всички публикации от Татяна Ваксберг-->